Головна » Статті » Конференція_2015_10_20-21 » Секція_5_Економічні науки

РАЗВИВАНЕ РЕГИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА НА ТЕРНОПОЛ ЧРЕЗ ИНОВАТИВНО ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Русев Красен

Варненский университет по менеджмента

г. Добрич, Болгария

 

РАЗВИВАНЕ РЕГИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА НА ТЕРНОПОЛ ЧРЕЗ ИНОВАТИВНО ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

 

Улисани в грижата по създаване на местен поминък и повече работни места в периода на глобална световна финансова криза, често пъти не обръщаме достатъчно внимание на възможностите, които предлага трансграничното сътрудничество. От една страна съществуват програми, стимулиращо това партньорство, но от друга и контактите между общини, бизнес, университети и неправителствен сектор има голям потенциал за съвместни инициативи. Изучаването на „добри практики”, обмяна на опит, ползване оценките на външния поглед, писане на общи проекти, разработване на съвместни инициативи са само някои от възможностите, които дават „меките” връзки. Най-важно в тях е събуденото доверие, взаимопомощта, работата в екип, трайното партньорство и отличното приятелство.

В Европа от дълги години съществуват градове-побратими. Тези връзки са особено ценни, когато не са формални, а са истински мостове за сътрудничество. Една „добра практика” отдавна е станала класически пример за взаимноизгодно сътрудничество, известна като „Казусът Бордо”1.

Ето и неговото кратко описание: През 60-те години на 20-ти век Бордо западнал, достигайки най-високата безработица във Франция. Добил вид на неугледен, наричан най-често “никакъв” град, който загива и се превръща в голямо село. Но случило се така, че предприемчив мениджър станал кмет на града. Той потърсил град побратим в Англия, който бил успешно развиващ се и процъфтяващ град и поканил на гости своя английски колега. Гостът разгледал Бордо и казал: “Вашият град има всички възможности да развие нов поминък, да стане туристически център от световна величина и не след дълго да бъде един от най-богатите градове на Франция. Ние имаме подходящ екип от мениджъри-консултанти и ако вие осигурите известен начален капитал, можем да развием нова регионална икономика на община Бордо.

Ентусиазираният френски кмет намерил така необходимите средства. Английският екип предложил Бордо да бъде развит като световна столица на виното, въпреки че в региона на Бордо нямало нито лози, нито винарство.

Англичаните разработили цялостна концепция за Бордо. Санирали главния площад и извършили ремонт на една импозантна общинска сграда. В нея разкрили Винен дегустационен център, в който предложили цялото винено богатство на Франция. Дошли и първите туристи. Англичаните осигурили подходящи енолози, които разработили нов сорт грозде и от него вино със специфичен, разпознаваем цвят, които нарекли Бордо.

Общината поканила всички заинтересовани от новия поминък граждани и така се осъществило първото в Европа публично-частно партньорство със 70% финансово участие на общината. Започнали масови насаждения на сорта „Бордо” на общински и частни терени. Англичаните внесли вино от Испания и Италия, Виненият център прераснал в Международен винен фестивал „Бордо”

Последвало саниране на всички населени места на общината и изграждане на винарни в тях, а гроздето „Бордо” дало първата си реколта. По този повод Международният винен фестивал прераснал в „Целогодишен панаир на виното и винарството”

Новото вино „Бордо” направило истинска сензация. Англичаните внесли вино от всички краища на света, превърнали сградата в световна борса за дегустации, продажби и договаряния на вино, обявявайки Бордо за „Световна столица на виното”. Само за два кметски мандата, Бордо се превърнал в една от най-желаните за посещение дестинации на Франция с гости от всички континенти. Безработицата била сведена до минимум, а той добил облик на поддържан, приветлив и проспериращ град, втори по богатство след Париж.

      Всъщност и в Източна Европа побратимените градове имат традиция. Добрич е побратим с Кировоград, Украйна и преди години съществуваше „Влак на дружбата”, с маршрут Добрич-Румъния-Тернопол-Киев-Кировоград. Гражданите от двата града разменяха гостувания – ученици, културни деятели, спортисти, общинска администрация.         

Преди няколко десетилетия градовете от света, носещи името Александрия бяха създали своя организация и всяка година в един от тях се провеждал Александрийски фестивал. Александрия в Египет, Украйна, България и др.

Управата на Тернопол би молга да стане инициатор на подобно трансгранично сдружение или асоциация, в която да покани градове, с имена, произлизащи от „трън“ като Тарнов – Полша, Търнава – Словакия, Търну Северин или Търну Магуреле – Румъния, Велико Търново – България, Търнава – Гърция. Тези градове биха могли да организират Тарновска мрежа, да се разработят туристически маршрути, включващи тези градове, да се провеждат тарнови фестивали с културни изяви, размяна на административен опит, бизнес срещи. По линия на Дунавската стратегия могат да се разработят съвместни проекти, които биха били от полза за всеки от тези градове. В Тарнопол може да се обособи тематичен Тарнов парк като музей на открито, който да разказва легенди и хипотези за тези градове, който да посещават многобройни местни и чуждестранни туристи, да се организират ученически посещения, обмен на студенти, обмяна на опит между общинските управи, да се разработват съвместни бизнес инициативи. Подобна инициатива може да внесе свежи идеи  и да влее финансови средства в регионалната икономика на Тарнопол, който да стане още по-посещаван и преуспяващ. Струва си да се опита, нали?  

 

Литература

1. Русев Кр. Специализирани видове и алтернативни форми на туризъм, модулна книга, Международен колеж, Албена, 2002 г. стр. 16.

Категорія: Секція_5_Економічні науки | Додав: Admin (19.10.2015)
Переглядів: 171
Всього коментарів: 0
avatar